Сергей
Лукяненко
Линията на бляновете
Светът на далечното бъдеще. Светът след Смутната война, в която са загинали милиарди. Свят, в който човечеството със сражения си пробива път към далечни планети и се бори безстрашно с всички разумни раси в Галактиката. Свят, управляван от един-единствен човек - Императорът. Свят, където е разрешено всичко; където играят без правила; където дори смъртта е изгубила своето значение, защото безсмъртието е станало стока макар и много скъпо струваща; където и героите, и предателите загиват, за да разберат, след като възкръснат един до друг, че най-лошото винаги предстои. Дори след смъртта…
2004
ru
Васил
Велчев
Сергей
Лукьяненко
Линия грёз
1995
Линията на бляновете
ИнфоДАР
София
2004
954-761-128-3
Сергей Лукяненко
Линията на бляновете
На Сергей Бережной и Андрей Чертков, на които е познато пространството на бляновете
Част I
БОГЪТ-БАЩА И БОГЪТ-СИН
1
Най-малко от всичко Кей обичаше децата. Дали за това бе допринесло собственото му детство — в приюта „Ново поколение“ на Алтос, не се знае. Както и да е, той никога не се бе задържал на една планета повече от девет месеца. На планетите, преминали през фертилна обработка по време на Смутната война и откровено служили като доставчици на пушечно месо за Империята, не се бе застоявал повече от четири месеца и половина.
Освен това Кей не обичаше да бъде убиван. Нещо понякога крайно болезнено и винаги свързано с големи разходи. А парите му бяха необходими. Той обичаше своя хиперкатер — изискващ скъпоструваща поддръжка, жените — изискващи доста по-малко, виното на Империята и Мршанската асоциация, ароматите на произведенията на старите клаконски майстори и онези удоволствия на останалите раси, които е способен да разбере и понесе човекът.
Сега двете му антипатии се бяха събрали накуп. И най-лошото беше не това, че дете се канеше да го убие заради друго дете, и то по един от най-неприятните начини. Проблемът беше, че Кей не бе успял да заплати удължаването на аТана си.
А това, както се знае, е фатално.
Стаята в хотела беше прекалено мизерна, за да заинтересува организираните обирджии, и достатъчно прилична, за да предпази Кей от дребните крадци. Хлапакът, застанал до кревата му, по външност спадаше към втората категория. Откъде е взел електронен ключ, за да отвори вратата, и нулификатор за блокиране на сигнализацията, оставаше загадка. Работата с оръжието в ръката му беше по-проста — алгопистолетите, оръжието на садистите и неудачниците, не струваха скъпо.